Днес, 23 години след падането на комунизма в България, може със сигурност да се твърди, че ако бяха приложени рецептите и графикът, предвидени в плана Ран-Ът, преходът към пазарна икономика и демокрация щеше да е по-гладък и по-успешен. България щеше да е много по-добре подготвена за членство в ЕС и нямаше да изостава от другите централноевропейски държави. В основата на доклада лежат принципите на съвременната пазарна икономика и ефективното производство. Докладът се опитва да покаже път, по който производството би могло да запази пазарния си дял и наличните конкурентни предимства, промишлеността и селското стопанство да се развиват, социалната сфера да се осъвремени и реформира, системата на здравеопазването и образованието да функционират пълноценно и в полза на населението. Целите на доклада са да гради и надгражда, а не да влошава или унищожава съществуващото.
За хора с къса памет и липса на информация вероятно не е трудно да си направят неправилни заключения и да обвиняват плана Ран-Ът за случилото се в страната през последните две десетилетия. Загатването на причинно-следствена връзка там, където може би няма такава, довежда до негативно възприемане на плана сред хората в България. Ясно е обаче, че намерението на авторите му е да се намери възможно най-безопасния път за страната по време на бурния и безпрецедентен преход. Идеите, представени в този доклад, не са реализирани своевременно, а част от тях не се осъществяват никога. Напротив, много от реформите, въведени от политиците в страната, са в пряко противоречие с предложенията в доклада. Поради тази причина голяма част от него остава просто неизползвана възможност.