Преходът,
който не стана така,
както бе замислен


Интервюта

Ричард Ран

Ричард У. Ран

През 1990 г. д-р Ричард Ран е вицепрезидент и главен икономист на Търговската камара на САЩ - най-голямата бизнес федерация в света, и изпълнителен вицепрезидент и член на Съвета на Фондацията на националната камара. В момента Ричард е старши научен сътрудник в института „Катон“ и председател на Института за глобален икономически растеж.

В: Кога и защо дойдохте в България и как се създаде идеята за проекта?

О: Бях работил с унгарски екип по прехода през 1988 г. и 1989 г. и малко след прехода в България, в началото на 1990 г., бях поканен в България, за да изнеса реч за икономическия преход. За няколкото дни, през които бях там, проведохме дискусии за това какво трябва да направи България и правителството на Луканов ме помоли да събера екип, какъвто е съществувал в Унгария и редица други страни, и аз се съгласих да го направя.

В: Кои бяха спонсорите на проекта и как бе финансиран?

О: Спонсорираща организация бе Фондацията на националната камара - частна американска фондация, свързана с Търговската камара на САЩ, а д-р Робърт Крибъл - световно известен предприемач, осигури част от първоначалните средства заедно с Фондацията на националната камара и ето как започна.

В: Как успяхте да организирате проекта?

О: Моят колега д-р Роналд Ът и аз седнахме и се опитахме да разберем кои са най-важните сектори на икономиката, които трябва да разгледаме. Разгледахме опита в някои други страни в преход и това, което правят. Оттам започнахме изготвянето на структура и програма за работа с икономисти и други хора в България, за да постигнем бързо развиващия се пропазарен преход, от който се нуждаеха.

В: И така, първоначалният доклад беше предаден на премиера Луканов през октомври 1990 г. Участвахте ли в някоя българска реформа след това?

О: Да, интензивно. Първоначалният доклад беше само отправната ни точка. Много от членовете на нашия екип продължиха да работят с колегите ни в България. Аз специално съм работил повече върху финансовата страна, парите и банковото дело. Бях призован от българската страна да въведа валутния борд обратно в първоначалния доклад и след това. Не постигнах голям напредък. Така че доведох в България д-р Берил Спинкъл, който е бил председател на Съвета на икономическите съветници на президента Рейгън, сър Алън Уолтърс, който е бил главен икономически съветник на Маргарет Тачър, и проф. Стивън Ханке - известен американски икономист, и се опитах да убедя ръководителите на централната банка и правителството да създадат валутен борд. Това беше в началото на 1991 г. За съжаление България трябваше да мине през още една хиперинфлация преди окончателното приемане на валутния борд през 1997 г. Някои от членовете на нашия екип продължиха да работят в областите, в които са специалисти, с хора от българското правителство и частния сектор.

В: Когато за първи път пристигнахте в България, какво беше положението, което заварихте от политическа и от икономическа гледна точка?

О: От икономическа гледна точка положението беше катастрофално. България преминаваше през първата от високите инфлации, валутата беше почти безполезна.

Спомням си дългите опашки от хора, които се опитваха да си купят основни продукти като мляко и хляб. Черният пазар се разрастваше, за да отговори на основните нужди, които държавните магазини не можеха да изпълнят.

Имаше голяма бедност и беше наистина доста неприятно. Сега, когато погледна България - извършен е забележителен преход. България сега е нормална европейска държава. Почти цялото Черноморско крайбрежие е реконструирано. Тя е толкова модерна, колкото и всяко друго място по света. Това не беше вярно преди двайсет и четири години.

В: Получихте ли някаква помощ от българското правителство?

О: Когато изготвихме нашето разбиране за проекта за прехода, американската страна (финансирането отново дойде от частния сектор - първоначално нямаше финансиране от правителството на САЩ), пое международните транспортни разходи, както и много преки разходи. Хората, които участваха от страна на САЩ, бяха доброволци, които се откъсваха от редовната си месторабота. Аз, например, продължих да получавам заплатата си от Търговската камара на САЩ, а д-р Ът получаваше заплатата си от Фондацията на националната камара. Но не сме получавали никаква допълнителна компенсация. Това беше нещо, от което частният сектор в САЩ се интересуваше, така че ето откъде получавахме нашата подкрепа. Българската страна не беше в състояние да предостави средства по това време, а и ние не очаквахме това. Българското правителство обаче осигури местните преводачи, удобства за нашите срещи, хотели и в крайна сметка включително комплекс Бояна.

В: Колко време отне проектът?

О: Той започна в края на пролетта на 1990 г. Първоначалният доклад беше представен през октомври 1990 г., но работата продължи и след първия доклад. За някои от участниците, в зависимост от сферата им на участие, имаше много пътувания в продължение на няколко години след 1990 г. Например, проф. П. Дж. Хил - американски селскостопански икономист, продължи работата си в селскостопанския сектор няколко години; Стив Ханке участва в продължение на много години в паричната реформа, д-р Ът, Марк Блумфийлд и други, включително и аз, продължихме да работим. Така че ние всички имахме отделни роли и работихме не само като екип, но и с нашите български колеги в областите, в които сме специалисти. Например, Питър Уолисън, който е бил главен съветник на Министерство на финансите на САЩ и съветник на президента Рейгън в Белия дом, работи с нас, за да се направи предложение за създаването на свободен пазарен сектор или специална икономическа зона близо до Варна като демонстрационен проект. Той написа цялото законодателство за предлагания проект. Направи го напълно доброволно (отново без никаква компенсация). То все още е великолепно образцово законодателство за това как се създава свободна зона. (Копие от предложението му се съдържа в приложението към настоящия доклад).

В: Българското правителство изпълни ли някои от вашите идеи и предложения?

О: Изпълниха някои от тях, поне отчасти - реституцията на земята, освобождаването на пазарите чрез премахване на голяма част от контрола на цените и много наредби. Но в много други области бяха много мудни, особено за валутната реформа, която беше от ключово значение. Все още имаше твърде много корупция в съдебната система и за нас беше голямо разочарование, че не беше това, което беше замислено - честна, обективна съдебна власт. Имаше непрекъсната корупция. Но в крайна сметка нещата се подобриха - например, валутният борд през 1997 г. (за съжаление, българите трябваше да преминат през още седем години на хиперинфлация, преди да се стигне до валутен борд), който най-накрая осигури много стабилна валута и много ниска инфлация. Това беше един от ключовете към стабилна икономика.

В: Как оценявате състоянието на българската икономика днес?

О: В много отношения е доста добро. Всички икономики имат проблеми. Знам, че има много недоволство и нещастие в България, но в сравнение с това, което беше, разликата е като между нощта и деня. България в момента има най-ниското съотношение на дълга към БВП заедно с Естония в цяла Европа. От фискална гледна точка страната е в много добра форма с плоския данък - и отново Институтът за пазарна икономика наистина има огромна заслуга затова, че подпомогна прокарването му. В дългосрочен план съм много оптимистично настроен за България.

В: Каква беше ролята на българските икономисти във вашия екип?

О: Ние се съгласихме, че ще има български екип от колеги към американския екип. По това време имаше голямо политическо разединение в България. Така че правителството на Луканов беше избрало някои хора и опозиционните партии също бяха избрали група от хора. По този начин имахме три групи - две български и една американска група. По това време имаше голямо напрежение между двете български групи, много повече, отколкото между българските групи и американската група, и през част от времето се опитвахме да посредничим между българите, за да изготвим консенсусен доклад. В крайна сметка го постигнахме, но смного дискусии и взаимни отстъпки. През повечето време отношенията ни с българските екипи бяха много добри и създадохме трайни приятелства.

Върнете се в началото