Една от най-честите критики към доклада Ран-Ът е, че е пропуснал план за развитие на земеделието. Всъщност това не е съвсем вярно. Авторите посвещават цял раздел от доклада на селското стопанство - на възможностите около износа на хранителни продукти и предлагането на качествена продукция на собственото си население. Приватизацията отново е в основата на това. Но видът на необходимата приватизация е такъв, който ще даде възможност за ефективно производство. Според доклада „българското земеделие има потенциала да бъде важен източник на чуждестранни приходи и е в състояние да произвежда голямо количество висококачествена храна за местното население“. Според доклада „приватизацията в селското стопанство трябва да се извърши много бързо - до март следващата година (1991 г.), за да не се провали новият сезон“.
Авторите подчертават, че приватизацията трябва да бъде справедлива, но ефективна. „С приватизацията на активите на съществуващите кооперативи трябва да се признае легитимността на претенциите на първоначалните собственици на земята. Заедно обаче трябва да се обмисли необходимостта от ефективен преход към съвременни форми на производство“. Обсъждат се два вида възможна приватизация. Първият е реституция - връщане на земята в реални граници на предишните собственици. Този вид се възприема като справедлив, но в доклада изрично се посочва, че може да отнеме дълго време и по този начин да компрометира производствения процес. Фрагментацията на земята или опитът да се възпроизведе картината на собствеността отпреди колективизацията се квалифицира като път към криза в селскостопанското производство. Този вид приватизация се разглежда съвсем бегло и за авторите е само теоретична възможност. При другия вид приватизация в основата е продажбата, която е по-подробно разработена. Предложението на авторите е да бъдат обявени търгове за закупуване на земя и онези, които желаят да участват, да могат да го направят. Със 70% от приходите би могъл да бъде създаден фонд за обезщетение на бившите собственици. 30% биха останали в държавата. Финансовият план предвижда държавата и предишните собственици да получат парите си разсрочено, в продължение на няколко години, за да се улесни покупката и да се включат повече хора в процеса на приватизация. През следващите пет години спечелилият търга ще бъде освободен от данък, така че 30%, които влизат в държавата, в действителност се връщат на производителя. Авторите съзнават, че продажбата би създала определена степен на несправедливост, но подчертават, че няма друг начин да се запази целостта и производителността на земята. За да осигури финансови средства за приватизация, държавата трябва да гарантира нисколихвени заеми.
За съжаление нищо подобно не се случва в действителност. Всъщност в България се прилага обратната философия. Т.нар. „ликвидационни съвети“ продават животни и оборудване за жълти стотинки без никаква мисъл за следващия сезон или за цялотстно производство. Земята е разделена, така че да се върне в границите преди колективизацията.
Това предизвиква много съдебни дела за земята. Много собственици не желаят или не могат да обработват земята. В доклада ясно се посочва, че икономическата активност на собствениците може да се провокира и поддържа, само ако са инвестирали средства в имота. Затова резултатите от приватизацията на българското селско стопанство са доста жалки. В продължение на дълги години има много декари пустеещи земи, ниска производителност и неконкурентоспособност на външните и вътрешните пазари. От основен износител на селскостопанска продукция България се превръща в нетен вносител на почти всичко, което се произвежда в селското стопанство. Единствено успешна е производителността в една област - зърнопроизводството - и днес там отиват голяма част от средствата на ЕС. Последиците от недалновидната политика в животновъдството и производството на зеленчуци и плодове се усещат болезнено и до днес. И вината отново не е на самия доклад.